Калкулатор за законна лихва
Кратък отговор
Каква е законната лихва в България през 2026 г.?
От 1 януари 2026 г. законната лихва е лихвеният процент на ЕЦБ по основните операции по рефинансиране към 1 януари, съответно към 1 юли, плюс 8 процентни пункта (ПМС № 426/2014). Това прави 10,15% годишно за първото и 10,40% за второто полугодие на 2026 г. За периоди до края на 2025 г. се прилага ОЛП на БНБ плюс 10 пункта. Лихвата се дължи от деня след падежа (чл. 86 ЗЗД).
| Период | Дни | Годишен процент | Лихва |
|---|---|---|---|
| Законна лихва общо | — | ||
| Обезщетение за разноски по събирането | — | ||
| Общо дължимо (главница + лихва) | — |
Изчислението е ориентировъчно. В практиката съдът обикновено присъжда законна лихва от завеждането на делото до окончателното плащане, а лихвата за минал период — като отделна сума.
Калкулаторът дава ориентировъчен резултат по законния лихвен процент. Не отчита частични плащания, договорна лихва или неустойка. Резултатът не е правен съвет.
Как се изчислява законната лихва?
Законната лихва се дължи при забава на всяко парично задължение (чл. 86 ЗЗД). Размерът ѝ се определя с Постановление № 426 на Министерския съвет от 2014 г. Процентът е годишен и се фиксира за всяко полугодие, а лихвата за един ден е 1/360 от годишния процент. Затова калкулаторът разделя периода по полугодия и прилага съответния процент за всяко от тях.
- До 31 декември 2025 г.: основният лихвен процент (ОЛП) на БНБ към 1 януари, съответно към 1 юли, плюс 10 процентни пункта. През по-голямата част от 2016–2022 г. това е 10,00%; 2023 г. — 11,42% и 13,12%; 2024 г. — 13,79% и 13,63%; 2025 г. — 12,95% и 11,91%.
- От 1 януари 2026 г.: лихвеният процент на ЕЦБ по основните операции по рефинансиране към 1 януари, съответно към 1 юли, плюс 8 процентни пункта — 10,15% за първото и 10,40% за второто полугодие на 2026 г.
- Калкулаторът начислява лихва върху главницата от деня след падежа до крайната дата включително.
От кога се дължи лихвата и какво още можете да търсите?
Ако в договора има срок за плащане, длъжникът изпада в забава още на следващия ден след изтичането му — покана не е нужна (чл. 84, ал. 1 ЗЗД). Ако срок няма, при търговска сделка фактурата трябва да се плати в 14-дневен срок от получаването ѝ (чл. 303а, ал. 3 ТЗ). В останалите случаи забавата обикновено настъпва след покана (чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
- Между търговци кредиторът има право и на обезщетение за разноски по събирането от не по-малко от 40 € — без покана (чл. 309а, ал. 1 ТЗ), както и на обезщетение за по-големи доказани вреди.
- Лихвите се погасяват с тригодишна давност (чл. 111 ЗЗД), а самото вземане по фактура — по правило с петгодишна (чл. 110 ЗЗД). Писмено признание на дълга, иск или заявление до съда прекъсват давността.
- При заявление за заповед за изпълнение искът по чл. 422 ГПК се смята предявен от датата на заявлението. Това има значение за давността и за лихвата.
Често задавани въпроси
Каква е законната лихва през 2026 г.?
10,15% годишно за първото полугодие и 10,40% за второто. От 2026 г. процентът се изчислява като лихвата на ЕЦБ по основните операции по рефинансиране плюс 8 процентни пункта, защото с въвеждането на еврото БНБ спря да определя ОЛП.
Трябва ли да изпратя покана, за да тече лихвата?
Не, ако в договора или фактурата има срок за плащане — лихвата тече от деня след него (чл. 84, ал. 1 ЗЗД). Ако срок няма, при сделка между търговци плащането се дължи в 14 дни от получаване на фактурата. В другите случаи е добре да изпратите покана, която можете да докажете.
Важи ли законната лихва и между физически лица?
Да. Законната лихва се дължи при забава на всяко парично задължение, например по заем между частни лица (чл. 86 ЗЗД). Обезщетението от 40 € обаче е само за сделки между търговци (чл. 309а ТЗ).
Мога ли да търся лихва за повече от три години назад?
Лихвите се погасяват с тригодишна давност (чл. 111 ЗЗД). Ако длъжникът се позове на давността, съдът по правило няма да присъди лихвата за по-стария период. Изключение има, ако давността е била прекъсната — например с писмено признание на дълга.
Защо съдът присъжда лихвата на две части?
Обичайно в иска или заявлението се посочва изчислена лихва за минал период — от падежа до завеждането на делото — като отделна сума. За времето след това съдът присъжда законна лихва върху главницата от завеждането до окончателното плащане, без конкретна сума.
Когато длъжникът или кредиторът са в чужбина
Все повече вземания възникват между страни в различни държави — българска фирма с клиент в Германия, българин, който живее в чужбина, или чуждестранна фирма с длъжник в България. Ето какво е важно за лихвата и събирането в тези случаи.
Длъжникът е в друга държава от ЕС. Как да събера вземането?
Можете да използвате Европейската заповед за плащане (Регламент (ЕО) № 1896/2006) — за безспорни трансгранични парични вземания, по стандартен формуляр. Длъжникът има 30 дни от връчването, за да възрази. За по-малки вземания до 5 000 € съществува и Европейската процедура за искове с малък материален интерес (Регламент (ЕО) № 861/2007).
Ще се изчисли ли лихвата по българския законен процент?
Зависи от правото, приложимо към договора. Ако договорът се урежда от българското право, по правило се дължи българската законна лихва, както я изчислява калкулаторът. Ако се прилага правото на друга държава, лихвата обикновено се определя по нейните правила и процентът може да е различен.
Има ли обезщетение от 40 € и в другите държави от ЕС?
Да. Минималното обезщетение от 40 € за разноски по събирането идва от Директива 2011/7/ЕС за борба със забавяне на плащането по търговски сделки и съществува във всички държави от ЕС. В България то е въведено с чл. 309а ТЗ.
Живея в чужбина, а длъжникът ми е в България. Мога ли да събера парите?
Да. Кредитор от чужбина може да търси вземането си пред български съд — чрез заповед за изпълнение или иск — и да го събере чрез български съдебен изпълнител. По правило не е нужно да пътувате: адвокат може да Ви представлява въз основа на пълномощно, подписано в чужбина.
А ако длъжникът е извън ЕС?
Тогава европейските процедури не се прилагат. Възможностите зависят от международните договори с конкретната държава и от нейното право — например дали и как там се признава българско съдебно решение. Затова е добре случаят да се прецени, преди да се заведе дело.
Имате правен въпрос? Свържете се с нас.
Първоначалната консултация е безплатна и без ангажимент.