Как да осъдите общината за вреди от лоша инфраструктура (2026)

Кратък отговор

Мога ли да осъдя общината за вреди от дупка, счупена плочка или паднало дърво?

Да. Общината отговаря като собственик за поддръжката на улиците, тротоарите и зелените площи, а делото е гражданско и обикновено се води по чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД. Важно е да съдите правилния ответник: републиканските пътища са на АПИ, а много шахти са на ВиК или други дружества. Давността е 5 години, но доказателствата изчезват бързо – снимайте мястото и съберете медицинските документи веднага.

Пропаднали плочки и дупка на градски тротоар до пешеходна пътека, с оградена с лента зона.

Обезщетение от общината за вреди от лоша инфраструктура може да получи всеки, който е пострадал заради дупка на пътя, счупена плочка, незакрита шахта, неограден изкоп или паднало дърво. Повечето хора приемат подобни инциденти като лош късмет, но законът възлага поддръжката на улиците, тротоарите и зелените площи на конкретен собственик — най-често общината. Когато тази поддръжка липсва и някой пострада, съдилищата присъждат обезщетение за болките, лечението, ремонта на колата и пропуснатите доходи.

В това ръководство ще разберете как да осъдите общината или друг отговорен собственик: как да установите кой отговаря, на какво правно основание се води делото, какво да направите веднага след инцидента, какви доказателства решават спора, колко време имате, колко струва и какви суми присъждат съдилищата в реални дела. В края ще намерите кратък преглед на най-честите ситуации с връзки към подробните ни статии.

Кой отговаря: общината, АПИ или друг собственик?

Първият въпрос във всяко дело е срещу кого да се предяви искът. Отговаря собственикът или лицето, което по закон стопанисва съоръжението. Ако съдите грешния ответник, искът ще бъде отхвърлен, дори вредата да е безспорна.

Улици, тротоари и общински пътища

Улиците в населените места и общинските пътища се поддържат от общината. Законът за пътищата изрично предвижда, че изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините (чл. 31 от Закона за пътищата), а управлението им е възложено на кметовете (чл. 19, ал. 1, т. 2). За улиците Законът за пътищата не се прилага (чл. 1, ал. 2, т. 1), но те са общинска собственост и задължението за поддръжката им отново е на общината.

Републикански пътища — Агенция „Пътна инфраструктура“

Автомагистралите и пътищата от първи, втори и трети клас са републикански. Тях ги поддържа Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) (чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата). Когато републикански път минава през град, отговорността се разпределя: тротоарите, подземните съоръжения, велосипедните алеи, осветлението и крайпътното озеленяване по него се организират от общината (чл. 30, ал. 4), а за населени места до 100 000 души АПИ отговаря за текущия ремонт и зимното поддържане на самото платно (чл. 30, ал. 5). При съмнение е разумно искът да се насочи и срещу двамата възможни отговорни.

Шахти, кабели и тръби — ВиК, енергийно дружество, телеком

Шахтата на тротоара не винаги е на общината. Капаците на водопровода и канализацията обичайно са на ВиК оператора, на електроразпределителната мрежа — на енергийното дружество, а на кабелите — на телекомуникационния оператор. Съдилищата отхвърлят исковете срещу общината, когато се окаже, че съоръжението е на друг собственик. Подробно за това как да разберете чия е шахтата обясняваме в статията паднах в шахта или изкоп — кой плаща.

Изкопи и ремонти — фирмата изпълнител

Когато инцидентът е в зона на ремонт, вредата често е причинена от фирмата изпълнител, която не е оградила или осветила изкопа. Възложителят — обикновено общината или дружеството — също отговаря за работата, която е възложил. Върховният касационен съд е приел например, че общината отговаря за вреди, причинени от фирмата, на която е възложила почистването на улиците, и че неустойките по договора с фирмата не прехвърлят тази отговорност. Когато вредата е причинена от няколко лица, те отговарят солидарно (чл. 53 ЗЗД), затова на практика се преценява дали да се съдят и двамата.

Дървета

Дърветата в парковете, градините и уличното озеленяване са част от общинската зелена система (чл. 61 от Закона за устройство на територията), а общинският съвет приема наредба за изграждането и опазването ѝ (чл. 62, ал. 10 ЗУТ). Дърво в частен двор или в двора на жилищна сграда е отговорност на собствениците на имота.

Как да проверите кой е собственикът

  1. Огледайте съоръжението. Капаците на шахтите често носят лого или надпис на собственика. Снимайте го отблизо.
  2. Проверете имота в кадастъра. Чрез кадастралната карта може да се види номерът на имота и собствеността му — улица, парк, частен парцел.
  3. Подайте писмено запитване до общината или до районната администрация. Можете да поискате и информация по Закона за достъп до обществена информация — например кой поддържа участъка и има ли договор с фирма.
  4. Консултирайте се рано. При съмнение адвокатът може да насочи иска срещу повече от един ответник или да поиска привличане на трето лице.

На какво правно основание се търси обезщетение?

Задължението за поддържане на пътищата и тротоарите не е властническа, а стопанска дейност — общината действа като собственик. Затова делото е гражданско. Това е потвърдено от съвместно Тълкувателно постановление № 2/2014 г. на Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС от 19 май 2015 г.: делата по искове за вреди от транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения, собственост на държавата и общините, са подсъдни на гражданските съдилища. Отговорността на общината е деликтна и се реализира по реда на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), а не по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

В практиката искът най-често се квалифицира по чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД — общината отговаря за противоправното бездействие на служителите, на които е възложена поддръжката, дори да не може да се посочи кой конкретно служител е бездействал. При вреди, причинени от самата вещ — например паднало дърво — съдилищата понякога прилагат и чл. 50 ЗЗД (отговорност на собственика и на лицето, под чийто надзор е вещта). Правната квалификация зависи от фактите и от съда; Вашата задача е да опишете точно случилото се.

Това е различно от административните спорове с общината — например обжалването на глоба, вдигане с „паяк“ или скоба, които се водят по ЗАНН и АПК. За тях вижте статията ни за обжалване на общински глоби, „паяк“ и скоба.

Важно от практиката: В тези дела общината трябва да докаже, че е поддържала съоръжението в изправно състояние. Ако пострадалият докаже дупката, падането и вредите, а общината не представи доказателства за поддръжка, сигнализация или ремонт, искът обикновено се уважава.

Какво да направите веднага след инцидента

Доказателствата от първите часове често решават делото. Използвайте този списък:

  • Снимайте мястото с ориентир — номер на сграда, табела с име на улица, спирка, пешеходна пътека. Сложете до дупката предмет за мащаб (ключове, обувка, рулетка). Направете общи и близки кадри.
  • Запишете свидетелите — имена и телефони на хората, които са видели падането или са Ви помогнали.
  • Отидете в спешно отделение още същия ден. Поискайте амбулаторен лист или епикриза, в които са записани датата, мястото и механизмът на травмата.
  • При щета на кола се обадете на 112 и поискайте полицията да посети мястото. Застрахователите обичайно изискват документ от полицията.
  • Подайте писмен сигнал до общината (или до АПИ, ВиК, енергийното дружество) с входящ номер. Той доказва, че собственикът е бил уведомен, и често показва кога е отстранена опасността.
  • Пазете всички разписки — лекарства, превръзки, прегледи, рехабилитация, такси, ремонт, пътна помощ.
  • Не изхвърляйте повредените вещи — гума, джанта, обувка, счупен телефон.

Стъпка по стъпка: от инцидента до решението на съда

  1. Събиране на доказателства — по списъка по-горе, в първите дни.
  2. Установяване на ответника — общината, АПИ, дружество или фирма изпълнител (вижте първия раздел).
  3. Анализ на случая — оценка на шансовете, на размера на иска и на риска от възражение за съпричиняване. Ако търсите защитник, вижте какви въпроси да зададете на адвоката.
  4. Покана до ответника (по желание) — не е задължителна, но понякога води до извънсъдебно плащане или поне показва позицията на общината.
  5. Искова молба — подава се с доказателствата и платената държавна такса. Неимуществените и имуществените вреди се посочват отделно.
  6. Отговор на ответника — общината обикновено оспорва мястото, механизма, собствеността на съоръжението и размера на вредите и прави възражение за съпричиняване.
  7. Доказателства в съда — разпит на свидетели, съдебномедицинска, автотехническа или дендрологична експертиза, справки от общината за поддръжката.
  8. Решение и обжалване — решението на първата инстанция може да се обжалва. След влизането му в сила ответникът плаща главницата, лихвите и разноските, а при неплащане се образува изпълнително дело.

Продължителността зависи от натовареността на съда и от експертизите: първата инстанция обикновено се измерва в месеци, а с обжалването делото може да продължи и години.

Какви доказателства решават делото?

Трябва да докажете четири неща:

  • Мястото и опасността — снимки, свидетели, сигнал до общината, протокол на полицията.
  • Механизма на инцидента — как точно сте паднали или как колата е попаднала в дупката. Свидетелите са ключови.
  • Вредите — медицинска документация, фактури, експертиза.
  • Причинната връзка — че вредата е настъпила именно заради опасността. Тук съдът обикновено разчита на експертиза.

Общината от своя страна трябва да докаже, че е изпълнила задълженията си — че участъкът е бил поддържан, обезопасен или сигнализиран. Предишни сигнали на граждани за същата дупка или същото дърво са силно доказателство, че опасността е била известна.

Срокове, такси и кой съд

Въпрос Отговор Основание
Давност 5 години чл. 110 ЗЗД
Откога тече От откриването на причинителя — обичайно от деня на инцидента, ако собственикът е известен чл. 114, ал. 3 ЗЗД
Държавна такса 4% от цената на иска, минимум 25,56 € Тарифа за държавните такси по ГПК
Освобождаване от такса При липса на средства, по преценка на съда чл. 83, ал. 2 ГПК
Първа инстанция Районен съд; окръжен съд при иск над 25 000 лв. (около 12 782 €) чл. 104, т. 4 ГПК
Лихва Законна лихва от датата на увреждането чл. 84, ал. 3 ЗЗД

Искът може да се предяви по седалището на ответника или по мястото на увреждането. Освен държавната такса трябва да предвидите депозити за експертизи и адвокатско възнаграждение. При успех съдът осъжда ответника да Ви възстанови разноските съразмерно с уважената част от иска. Законната лихва от 1 януари 2026 г. е равна на основния лихвен процент на ЕЦБ по основните операции по рефинансиране плюс 8 процентни пункта (ПМС № 347/2025).

Петте години изглеждат много, но доказателствата изчезват бързо — дупката се запълва, плочката се подменя, дървото се отрязва. Действайте в първите седмици.

Какво покрива обезщетението от общината?

Неимуществени вреди

Болки, страдания, страх, безсъние, ограничения в ежедневието, белези, трайни последици. Съдът определя сумата по справедливост (чл. 52 ЗЗД), като преценява вида на травмата, операциите, продължителността на лечението, възрастта и трайните последици. При смърт обезщетение получават най-близките на починалия.

Имуществени вреди

Реално направените разходи: лечение, лекарства, рехабилитация, помощни средства, транспорт, ремонт или пазарна стойност на щетата по колата, пропуснати доходи при временна неработоспособност. Всичко трябва да е документирано.

Лихва и разноски

Върху обезщетението се дължи законна лихва от датата на увреждането, защото при непозволено увреждане длъжникът е в забава и без покана (чл. 84, ал. 3 ЗЗД). Към това се добавят разноските по делото.

Съпричиняване: кога сумата се намалява

Почти винаги общината твърди, че пострадалият е виновен — не е гледал къде стъпва, карал е твърде бързо, минал е през тревна площ. Ако съдът приеме, че пострадалият е допринесъл за вредата, обезщетението се намалява (чл. 51, ал. 2 ЗЗД). Тежестта да докаже това е на ответника.

Как съдът ще прецени възражението зависи от фактите и от състава. В едно дело за счупен глезен на пропаднали плочки Софийският градски съд е намалил обезщетението, като е приел, че неравността е можела да бъде видяна при нормално ходене. В други дела — за непозната дупка с вода на платното и за неосветен изкоп — възражението е отхвърлено. Затова снимките на осветлението, видимостта и сигнализацията са толкова важни.

Колко присъждат съдилищата: ориентировъчни суми

Няма таблица, по която съдът да определя обезщетението. Ето ориентир от реалните дела, които разглеждаме в тази поредица (сумите са в лева, както са съобщени, с приблизителна равностойност в евро):

Вид увреждане Присъждани неимуществени вреди Пример от практиката
Щета по кола от дупка Реалната стойност на ремонта + лихва и разноски 3 898 лв. (≈ 1 993 €) и 6 557 лв. (≈ 3 353 €) срещу Столична община
Обикновено счупване 5 000 – 20 000 лв. (≈ 2 556 – 10 226 €) 12 000 лв. за изкълчено рамо и счупена кост след шахта
Счупване с операция 15 000 – 35 000 лв. (≈ 7 669 – 17 895 €) 35 000 лв. за падане в открита шахта на пешеходна пътека
Тежки последици за живота 40 000 – 80 000 лв. (≈ 20 452 – 40 903 €) 40 000 лв. за дете, ударено от изсъхнало дърво
Трайно увреждане / смърт до 100 000 – 180 000 лв. (≈ 51 129 – 92 033 €) 180 000 лв. за падане в неограден изкоп

Таблицата е ориентир, а не обещание. Всяко дело е различно, а съдилищата отчитат и момента на увреждането, и икономическата обстановка.

Реални дела срещу общини

Следващите дела са съобщени в медиите и в правните издания. Те показват как съдилищата разсъждават в различните ситуации.

  • Дупка на платното, Софийски градски съд, 2025 г. Автомобил попада в необезопасена и несигнализирана дупка, пълна с вода, на ул. „Акад. Ростислав Каишев“ в София. Застрахователят по „Каско“ изплаща 6 557 лв. (≈ 3 353 €) и успешно ги търси от Столична община заедно с лихви и разноски — общо около 7 700 лв. (≈ 3 939 €). Решението от 17.04.2025 г. не подлежи на обжалване.
  • Пропаднали плочки, Софийски градски съд, 2020 г. Жена чупи глезена си на разбит тротоар в центъра на София. Съдът определя обезщетение от 20 000 лв., но го намалява на 16 000 лв. (≈ 8 181 €) заради съпричиняване. Общината не доказва, че е поддържала тротоара. Решението към момента на публикацията не е окончателно.
  • Неограден изкоп до НДК, окончателно през 2022 г. 17-годишен младеж пада вечер в триметров изкоп в зона на ремонт — неосветен, без предупредителни знаци и без достатъчна ограда. Присъдени са 180 000 лв. (≈ 92 033 €) неимуществени вреди, възражението за съпричиняване е отхвърлено, а ВКС не допуска касационно обжалване.
  • Паднало дърво в Борисовата градина, Софийски апелативен съд, 2023 г. Апелативният съд потвърждава 100 000 лв. (≈ 51 129 €) за майката на мъж, загинал от паднало дърво. Съдът отхвърля довода за непреодолима сила: при тази почва, дренаж и дървесен вид падането е било предвидимо. Решението по съобщенията подлежи на касационно обжалване.
  • Заледена улица, Върховен касационен съд, 2019 г. ВКС отменя решението на Пловдивския апелативен съд и осъжда Община Пловдив да плати 20 000 лв. (≈ 10 226 €) на жена, която счупва крака си на заледеното платно. Тя върви по платното, защото тротоарите не са почистени от снега. Общината отговаря и за фирмата, на която е възложила почистването.
  • Загубено дело — грешен ответник, Пловдив, 2025 г. Мъж пада в незакрита шахта и чупи пръст на крака, но искът му срещу Община Пловдив е отхвърлен, защото съоръжението е собственост на мобилен оператор. Урокът: първо установете собственика.

Мащабът на проблема се вижда и от данните на Столична община, предоставени на медиите през 2026 г.: от началото на 2021 г. до август 2026 г. общината е платила около 1,8 млн. евро по дела за щети по автомобили от общинската пътна мрежа, а 267 дела са били висящи.

Кратък преглед на най-честите ситуации

Дупка на пътя и щета по колата

Ако колата Ви е повредена от дупка, имате два пътя: да съдите директно общината или АПИ, или да получите обезщетение по „Каско“ и застрахователят да си търси сумата от тях. Как се доказва механизмът и кога шофьорът носи част от вината, обясняваме в статията катастрофа заради дупка на пътя.

Счупена или пропаднала плочка

Падането на тротоар е най-честият случай при пешеходците — особено при възрастни хора. Повече за доказването и за възражението „не е гледал къде върви“ ще намерите в статията спънах се в счупена плочка.

Шахта или изкоп

Тук най-важното е да установите собственика — общината, ВиК, енергийното дружество, телекомът или фирмата изпълнител. Вижте кой плаща при падане в шахта или изкоп.

Паднало дърво или клон

При дърветата решаващ е въпросът дали падането е било предвидимо — гниене, изсъхване, предишни сигнали — или е причинено от наистина изключителна буря. Подробно в статията паднало дърво или клон върху кола или човек.

Ухапване от безстопанствено куче

Логиката е същата — общината отговаря за неизпълнение на задълженията си, този път по Закона за защита на животните. Вижте обезщетение от общината за ухапване от куче.

Лед и непочистен сняг

Общината трябва да почиства улиците и тротоарите и през зимата. Ако паднете на заледен и непочистен тротоар, или сте принудени да вървите по платното, защото тротоарът е непроходим, също можете да търсите обезщетение. Тук особено важни са снимките от същия ден и свидетелите, защото ледът изчезва бързо.

Често задавани въпроси (FAQ)

Може ли наистина да се осъди общината за дупка или счупена плочка?

Да. Общината отговаря като собственик за поддръжката на улиците и тротоарите, а исковете се гледат от гражданските съдилища по ЗЗД. Нужно е да докажете мястото, механизма на инцидента и вредите. Повече за тротоарите вижте в статията спънах се в счупена плочка.

Как да разбера дали пътят е на общината или на АПИ?

Улиците в населените места и общинските пътища са на общината, а автомагистралите и пътищата от първи до трети клас — на АПИ. Когато републикански път минава през град, тротоарите, осветлението и подземните съоръжения по него се организират от общината. При съмнение подайте писмено запитване или насочете иска срещу двамата.

Кой плаща, ако шахтата не е на общината?

Собственикът на съоръжението — ВиК операторът, енергийното или телекомуникационното дружество. Ако съдите общината, а шахтата се окаже на друг собственик, искът ще бъде отхвърлен. Как да установите собственика, обясняваме в статията паднах в шахта или изкоп.

Колко време имам да заведа дело срещу общината?

Давността е 5 години (чл. 110 ЗЗД) и тече от откриването на причинителя (чл. 114, ал. 3 ЗЗД), което обикновено съвпада с деня на инцидента. Не чакайте — доказателствата на мястото изчезват за дни или седмици.

Колко струва делото?

Държавната такса е 4% от цената на иска, но не по-малко от 25,56 €. Към нея се добавят депозити за експертизи и адвокатско възнаграждение. При успех ответникът Ви възстановява разноските съразмерно с уважената част от иска.

Трябва ли първо да подам жалба до общината?

Не е задължително условие за иска. Писменият сигнал обаче е полезно доказателство за мястото и за това, че общината е знаела за опасността. Общините рядко плащат доброволно, затова повечето случаи стигат до съд.

Колата ми попадна в дупка. Да търся ли обезщетение от „Каско“ или от общината?

И двата пътя са възможни. С „Каско“ получавате парите по-бързо, а застрахователят встъпва в правата Ви и сам търси сумата от общината или АПИ. Без „Каско“ съдите директно. Подробно в статията катастрофа заради дупка на пътя.

Ще намалят ли обезщетението, ако не съм гледал къде стъпвам?

Възможно е. Ако съдът приеме съпричиняване, обезщетението се намалява (чл. 51, ал. 2 ЗЗД), но общината трябва да го докаже. Дали възражението ще бъде уважено, зависи от видимостта, осветлението и конкретния съд.

Отговаря ли общината при паднало дърво по време на буря?

Зависи дали падането е било предвидимо. Ако дървото е било изсъхнало, гнило или има предишни сигнали, съдилищата обичайно не приемат бурята за непреодолима сила. Вижте анализа в статията паднало дърво или клон.

Мога ли да получа обезщетение за ухапване от бездомно куче?

Да. Общината отговаря за надзора над безстопанствените кучета и съдилищата присъждат обезщетения при ухапване. Подробностите са в статията ухапване от безстопанствено куче.

Различно ли е това от обжалване на глоба от общината?

Да. Искът за вреди е гражданско дело по ЗЗД, а обжалването на глоба, „паяк“ или скоба е административен спор по ЗАНН или АПК. Вижте как се обжалват общинските глоби.

Каква сума мога да получа за счупен крак?

Няма фиксиран размер. При обикновено счупване съдилищата присъждат ориентировъчно от 5 000 до 20 000 лв. (≈ 2 556 – 10 226 €), а при операция и дълго възстановяване — повече. Сумата се определя по справедливост според конкретните последици.

Как можем да Ви помогнем?

Делата срещу общини и дружества изглеждат прости, но се печелят или губят на детайлите: правилния ответник, снимките от първия ден, свидетелите и експертизата. Общината почти винаги оспорва механизма на инцидента и прави възражение за съпричиняване, затова подготовката е решаваща. Ако обмисляте такъв иск, потърсете адвокат по искове срещу общината още в началото.

Адвокатска кантора „Мечкова и Димитрова“ ще прецени срещу кого да бъде насочен искът, ще Ви помогне да съберете доказателствата, ще изготви исковата молба и ще Ви представлява пред съда. Информацията в статията е обща и не гарантира конкретен резултат. Свържете се с нас за преглед на Вашия случай, докато следите от инцидента са все още налице.

Всички статии

Свързани статии

Глутница бездомни кучета на тротоар в жилищен квартал и минувач, който се отдръпва.
Обезщетения за вреди

Ухапване от безстопанствено куче: обезщетение от общината (2026)

Ухапани сте от бездомно куче? Общината отговаря за безстопанствените кучета и може да бъде осъдена да Ви обезщети. Вижте какво да направите и как се доказва искът.

28 октомври 2026 · 11 мин. четене

Прочетете статията

Имате правен въпрос? Свържете се с нас.

Първоначалната консултация е безплатна и без ангажимент.