Спънахте се в счупена плочка на тротоара, паднахте и си счупихте крак, глезен или ръка? В такъв случай имате право да търсите обезщетение от общината, която отговаря за поддържането на тротоарите. Пропаднали плочки, стърчащи ръбове, разбит бордюр или дупка в настилката — всяка година българските съдилища осъждат общини да плащат на пешеходци, пострадали точно така, суми от няколко хиляди до десетки хиляди лева.
В тази статия ще разберете защо общината отговаря, какво да направите в първите часове след падането, как се доказват нараняванията със съдебно-медицинска експертиза, какви вреди се обезщетяват, кога сумата се намалява заради „невнимание“ на пострадалия и какво става, ако плочките пред сградата не са общински. Ще видите и реални дела с присъдените суми.
Защо общината отговаря за счупените плочки?
Законът задължава стопанина на пътя да го поддържа в изправно състояние, да сигнализира незабавно препятствията и да ги отстранява във възможно най-кратък срок (чл. 167, ал. 1 от Закона за движението по пътищата). В населените места общината поддържа общинските пътища и улици (чл. 31 от Закона за пътищата), а дори когато през града минава републикански път, за тротоарите отговаря общината (чл. 30, ал. 4 ЗП).
Когато плочките са счупени, разместени или пропаднали и никой не ги е ремонтирал или обезопасил, съдилищата приемат, че е налице противоправно бездействие на служителите, на които общината е възложила поддръжката. Затова искът е граждански, по чл. 49 във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Не е нужно да посочвате кой служител е бил длъжен да ремонтира тротоара — достатъчно е да докажете, че общината не е изпълнила задължението си.
Кой трябва да докаже, че тротоарът е бил поддържан?
Важен аргумент в полза на пострадалите идва от практиката. В дело на Софийския градски съд за счупен глезен на пропаднали плочки съдът приема, че общината трябва да докаже, че е поддържала тротоара в безопасно състояние. Тя не представя доказателства нито за състоянието на настилката, нито за предупредителни знаци — и губи. В друго дело за счупени и липсващи плочки съдът отбелязва, че общината не е твърдяла, а и не е доказала, да е предприела каквото и да е за обезопасяването им.
Това не освобождава Вас от доказване. Вие трябва да установите, че сте паднали, къде точно, заради какъв дефект и какви наранявания сте получили. Разпределянето на доказателствената тежест по отделните въпроси зависи от конкретния съд и от защитата на общината.
Обща картина на исковете срещу общини — за пътища, шахти, дървета и тротоари — ще намерите в ръководството как да осъдите общината за вреди от лоша инфраструктура.
Какво да направите веднага след падането
- Потърсете медицинска помощ още същия ден. Отидете в спешно отделение или повикайте линейка (112). Това е важно за здравето Ви, а и за делото: медицинският документ с дата и описание на травмата е основното доказателство.
- Кажете на лекаря как сте пострадали — „паднах на тротоара, спънах се в счупена плочка“. Поискайте това да е отразено в амбулаторния лист.
- Снимайте мястото с ориентир. Направете снимки на дефекта отблизо (с предмет за мащаб) и отдалеч, така че да се виждат номер на сграда, табела с улица, витрина или кръстовище. Ако не можете сами, помолете придружител или се върнете в следващите дни, преди плочките да бъдат ремонтирани.
- Запишете свидетелите — имена и телефони на хората, които са видели падането или са Ви помогнали.
- Подайте писмен сигнал до общината (в София — до районната администрация или чрез контактния център) с описание на дефекта и точния адрес. Пазете входящия номер.
- Пазете всички разписки — лекарства, ортези, превръзки, прегледи, рехабилитация, такси, както и болничните листове.
- Водете си бележки за болките, безсънието, ограниченията в ежедневието и за помощта, която Ви оказват близки — те ще са нужни за свидетелските показания.
Важно от практиката: Не отлагайте прегледа. В дело на Софийския градски съд пострадалата се лекува сама пет дни, преди да отиде на лекар и да установи счупен глезен. Искът е уважен, но всеки ден забавяне дава на общината аргумент, че травмата може да е получена другаде или да се е влошила по други причини.
Как се доказват нараняванията: медицински документи и експертиза
Обезщетението се определя според тежестта на травмата и последиците от нея. За да ги докажете, обикновено са нужни:
- медицинска документация — амбулаторни листове от спешното отделение, епикризи, рентгенови снимки, операционни протоколи, направления за рехабилитация;
- болнични листове — показват продължителността на временната неработоспособност;
- съдебно-медицинска експертиза — назначава се от съда; вещото лице установява вида на травмата, механизма ѝ, дали съответства на описаното падане, срока на възстановяване и дали има трайни последици;
- свидетели — близки, които описват болките, ограниченията и нуждата от чужда помощ;
- при нужда психологична експертиза — например при страх от ходене навън след падането.
Съдебно-медицинската експертиза е особено важна, когато общината оспорва, че травмата е от това падане. Колкото по-рано и по-подробно е описано нараняването в първичната документация, толкова по-лесна е задачата на вещото лице.
Какви вреди се обезщетяват?
Неимуществени вреди
Това са болките, страданията, неудобствата, страхът, загубата на нормалния начин на живот за периода на лечението, трайните последици. Обезщетението се определя от съда по справедливост (чл. 52 ЗЗД). Взимат се предвид видът на травмата, дали е имало операция, колко време е траело възстановяването, възрастта на пострадалия, имало ли е нужда от чужда помощ и има ли трайни ограничения.
В делата, които разглеждаме по-долу, присъдените суми за неимуществени вреди са от порядъка на 7 000–30 000 лв. при счупвания, включително с операция, и значително повече при тежки и трайни увреждания. Всеки случай обаче е индивидуален.
Имуществени вреди
Тук влизат реално направените и доказани разходи:
- лечение — лекарства, прегледи, консумативи, операции и импланти, рехабилитация;
- грижи — платена помощ в дома, транспорт до лечебни заведения;
- пропуснати доходи — загубеното възнаграждение за периода на неработоспособност, доколкото не е покрито от обезщетението за болничен.
Всеки разход трябва да бъде доказан с документ и да е свързан с травмата.
Лихва
При непозволено увреждане длъжникът е в забава от деня на увреждането (чл. 84, ал. 3 ЗЗД), затова законната лихва обичайно се присъжда от датата на падането. От 1.1.2026 г. размерът ѝ е основният лихвен процент на ЕЦБ плюс 8 пункта (ПМС № 347/2025).
Съпричиняване: „не е гледала къде върви“
Най-честата защита на общината е възражението за съпричиняване (чл. 51, ал. 2 ЗЗД): пострадалият е можел да види дефекта и да го избегне. Ако съдът го уважи, обезщетението се намалява.
Пример за това е делото на Софийския градски съд за счупен глезен в центъра на София. Свидетел заявява, че дефектът не е бил видим, но съдът приема, че при спокойно ходене пешеходецът може да забележи неравността при приближаването и да я заобиколи. Съдът определя справедливо обезщетение от 20 000 лв. и го намалява на 16 000 лв. заради съпричиняване.
В други дела същият довод е отхвърлен — например в Пловдив, където общината твърди, че пострадалият не е гледал къде върви, но съдът не възприема това. Изходът зависи от фактите: видимостта и осветлението, размера на дефекта, дали пострадалият е носел товар или е бързал, дали мястото е било оградено или обозначено. Снимките от позицията на пешеходеца са най-добрият отговор на този аргумент.
Частичен иск и втори иск за по-късна операция
Понякога пострадалият не претендира цялата сума наведнъж. Частичният иск позволява първо да се предяви част от обезщетението, например за да се ограничат разходите за държавна такса, а по-късно — останалата част. Така е в едно софийско дело, в което общата сума от 80 000 лв. е присъдена с два отделни иска. Внимание: частичният иск по правило не спира давността за непредявената част, затова вторият иск трябва да бъде заведен навреме.
Друг случай е, когато след делото настъпят нови вреди — например се налага втора операция, която не е била предвидима към момента на първото решение. Съдебната практика допуска обезщетение за такива нови, неизвестни по-рано вреди с отделен иск, но условията са строги и зависят от това дали вредата е била вече обхваната от първото решение. Това е въпрос, който изисква преценка на адвокат по конкретната медицинска документация.
Ако плочките не са общински: магазин, етажна собственост
Не всяка плочка пред сграда е част от общинския тротоар. Отговорността зависи от собствеността на мястото, където сте паднали:
- Публичният тротоар по правило е част от улицата и отговорността е на общината.
- Площ, която е част от имота на сградата или на търговски обект — частен двор, стълби към входа, площадка пред магазин в рамките на собствения му имот — може да е отговорност на собственика или ползвателя ѝ.
- Ако търговец ползва част от тротоара (например за маса или витрина) или е разкопал настилката, може да отговаря и той, наред с общината.
Границата между улица и частен имот се проверява по кадастралната карта и по документите за собственост. Когато е неясно кой отговаря, е разумно преди иска да се направи проверка, за да не се окаже, че е съдено неправилно лице. Поучителен е случай от практиката с шахти, при който общината не е осъдена, защото съоръжението е на друго дружество — вижте статията паднах в шахта или изкоп: кой плаща.
Реални дела срещу общини за падане на тротоар
Следните дела са съобщени в медиите. Сумите са в лева, както са съобщени, с приблизителната им равностойност в евро.
- Софийски градски съд, 2020 г. — 56-годишна жена се спъва в разбит бетон и стърчаща арматура на ъгъла на ул. „Леге“ и ул. „Съборна“; счупен глезен. Съдът приема 20 000 лв. (≈ 10 226 €) за справедливо обезщетение и го намалява на 16 000 лв. (≈ 8 181 €) заради съпричиняване; общината не доказва, че е поддържала тротоара. Решението е съобщено като подлежащо на обжалване.
- Софийски градски съд, 2020 г. — 70-годишна жена пада на счупени, липсващи и изкривени плочки на ул. „Уилям Гладстон“ и чупи двете си ръце. Присъдени са 12 000 лв. (≈ 6 136 €) при претенция 40 000 лв. Решението не е окончателно към момента на съобщението.
- София, 2024 г. — жена се спъва в дупка на тротоара, докато бърза за тролейбус на спирка в центъра, и тролейбусът минава през краката ѝ. Общо 80 000 лв. (≈ 40 903 €), присъдени с два частични иска — 35 100 лв. и 44 900 лв.
- Пловдив, 2022 г. — мъж пропада в дупка от разместени плочки в квартала си; разкъсан менискус, операция. Присъдени 15 000 лв. (≈ 7 669 €); възражението, че не е гледал къде върви, не е прието.
- Пловдив, 2025 г. — жена се спъва в разместени плочки и отчупен бордюр и чупи дясната си ръка, наложила се е операция. Общината е осъдена да ѝ плати обезщетение от 10 000 лв. (≈ 5 113 €).
- Окръжен съд – Шумен, 2022 г. — 75-годишна жена пада на счупени плочки на бул. „Ришки проход“ и чупи рамото си; операция с имплант. Присъдени 7 000 лв. (≈ 3 579 €) обезщетение и 1 510 лв. (≈ 772 €) имуществени вреди за операцията и импланта. Решението е окончателно.
- Окръжен съд – Монтана, 2025 г. — 76-годишен мъж се спъва на неподдържан тротоар; операция на дясната ръка. Присъдени 30 000 лв. (≈ 15 339 €) неимуществени и 2 655 лв. (≈ 1 357 €) имуществени вреди.
Как протича делото срещу общината
- Консултация и анализ — преглед на медицинските документи, снимките и свидетелите, преценка кой е отговорен и какъв размер на иска е обоснован. Ако избирате защитник, вижте кои въпроси да зададете на адвоката.
- Писмена покана до общината — по желание; общините рядко плащат доброволно, но отговорът им показва каква защита ще изберат.
- Искова молба — с отделно посочени суми за неимуществени и имуществени вреди, доказателствата и платената държавна такса.
- Отговор на общината — обичайно оспорва факта на падането, мястото, причинната връзка и размера, и прави възражение за съпричиняване.
- Доказателства — свидетели, съдебно-медицинска експертиза, при нужда — справки от общината за ремонтите на участъка.
- Решение и обжалване — след влизането в сила общината плаща обезщетението, лихвата и разноските.
Срокове, такси и кой съд
| Въпрос | Отговор | Основание |
|---|---|---|
| Давност | 5 години | чл. 110 ЗЗД |
| Откога тече | От откриването на отговорното лице (обичайно денят на падането) | чл. 114, ал. 3 ЗЗД |
| Лихва | Законна лихва от датата на увреждането | чл. 84, ал. 3 ЗЗД |
| Държавна такса | 4% от цената на иска, минимум 25,56 € | Тарифа за държавните такси по ГПК |
| Освобождаване от такса | При липса на достатъчно средства, по преценка на съда | чл. 83, ал. 2 ГПК |
| Първа инстанция | Районен съд; окръжен съд при иск над 25 000 лв. (≈ 12 782 €) | чл. 104, т. 4 ГПК |
Подобна логика — гражданска отговорност на общината за бездействие — важи и при други инциденти на улицата, например при ухапване от безстопанствено куче. При иск срещу общината заради счупена плочка можете да разчитате на нашия адвокат по искове за обезщетение в София.
Често задавани въпроси (FAQ)
Мога ли да съдя общината, ако съм паднал заради счупена плочка?
Да. Общината отговаря по чл. 49 ЗЗД за бездействието на служителите си, които не са ремонтирали или обезопасили тротоара. Трябва да докажете падането, мястото, дефекта и нараняванията. Общият подход е описан в ръководството как да осъдите общината за вреди от инфраструктурата.
Колко пари мога да получа за счупен крак или ръка?
Няма фиксирана сума — неимуществените вреди се определят по справедливост (чл. 52 ЗЗД). В съобщените дела сумите при счупвания са от порядъка на 7 000–30 000 лв., а при тежки последици — значително повече. Имуществените вреди се възстановяват според доказаните разходи.
Трябва ли да отида на лекар още същия ден?
Да, препоръчително е. Документът от спешното отделение с дата и описание на травмата е основното доказателство. Забавянето позволява на общината да твърди, че нараняването е получено другаде.
Ще намали ли съдът обезщетението, ако не съм гледал къде вървя?
Може, ако общината докаже съпричиняване (чл. 51, ал. 2 ЗЗД). В едно софийско дело сумата е намалена от 20 000 на 16 000 лв., а в пловдивско същото възражение е отхвърлено. Изходът зависи от видимостта на дефекта и конкретните обстоятелства.
Кой отговаря, ако съм паднал в шахта, а не на плочка?
Зависи от собственика на шахтата — общината, ВиК, енергийно или телекомуникационно дружество. Подробно обясняваме в статията паднах в шахта или изкоп: кой плаща.
Отговаря ли общината за плочките пред магазин или жилищна сграда?
Зависи от собствеността на мястото. Публичният тротоар по правило е на общината, но площ в имота на сградата или на търговски обект може да е отговорност на собственика или ползвателя. Проверява се по кадастралната карта и документите за собственост.
Мога ли да получа и изгубената заплата?
Да, пропуснатите доходи за периода на неработоспособност се обезщетяват като имуществени вреди, доколкото са доказани и не са покрити от обезщетението за болничен. Нужни са болнични листове и документи за дохода.
Какво става, ако след делото ми се наложи нова операция?
Съдебната практика допуска отделен иск за нови вреди, които не са били известни и предвидими към момента на първото решение. Условията са строги, затова е нужна преценка по медицинската документация.
Колко време имам да заведа дело?
Давността е 5 години (чл. 110 ЗЗД) и тече от откриването на отговорното лице (чл. 114, ал. 3 ЗЗД), обичайно от деня на падането. Не чакайте — дефектът може да бъде ремонтиран, а свидетелите да забравят.
Колко струва делото срещу общината?
Държавната такса е 4% от претенцията, но не по-малко от 25,56 €, плюс депозити за експертизи и адвокатско възнаграждение. Как да подберете процесуален представител, обясняваме в статията как да изберете добър адвокат.
Отговаря ли общината и за други инциденти на улицата?
Да — например за ухапване от безстопанствено куче или за щети по колата от дупка на пътя. Вижте статиите ухапване от куче и обезщетение от общината и катастрофа заради дупка на пътя.
Как можем да Ви помогнем?
Делата за падане на тротоар се печелят с бързо събрани доказателства: медицински документ от същия ден, снимки на дефекта с ориентир и свидетели. Общината почти винаги оспорва механизма на падането и прави възражение за съпричиняване, затова подготовката от първия ден има решаващо значение за размера на обезщетението.
Адвокатска кантора „Мечкова и Димитрова“ ще прецени кой отговаря за мястото, ще Ви помогне да съберете медицинските и свидетелските доказателства, ще изготви исковата молба и ще Ви представлява в съда. Информацията в статията е обща и не гарантира конкретен резултат. Свържете се с нас за преглед на Вашия случай.
