Вишинг и „сигурна сметка“: когато сте наредили превода на измамника

Кратък отговор

Мога ли да си върна парите, ако сам съм превел пари на измамник в „сигурна сметка“?

Понякога да, но не по правилото за неразрешените операции. Щом сами сте наредили превода, той формално е разрешен и банката не е длъжна да върне сумата до следващия работен ден по чл. 79 ЗПУПС. Действайте веднага: уведомете банката, за да опита да спре или върне средствата, и подайте сигнал в полицията. После можете да търсите сумата от получателя по чл. 55 ЗЗД. Отговорността на банките зависи от фактите и практиката по нея не е установена.

Мъж говори по телефона и държи банкова карта, докато диктува данните ѝ на обаждащия се.

Вишинг е измама по телефона: обажда се „служител от отдел „Сигурност“ на банката“, „полицай“ или „служител на БНБ“ и Ви убеждава, че парите Ви са в опасност. Решението, което предлага, е винаги едно – да ги прехвърлите веднага в „сигурна сметка“. Обаждането звучи професионално, номерът на дисплея често съвпада с истинския номер на банката, а събеседникът знае имената Ви и част от данните Ви. Минути по-късно спестяванията Ви са в сметка на непознат човек.

Тази статия е за най-трудния случай: когато Вие сами сте наредили превода. Тогава защитата при неразрешени транзакции по Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС) по правило не се прилага и банката често отговаря кратко: „операцията е потвърдена от Вас“. Това обаче не значи, че парите са загубени. Ще обясним какво да направите в първите часове, срещу кого може да се търси сумата – получателя, неговата банка, понякога и Вашата банка – и къде изходът зависи от съда. Ако не Вие, а измамникът е наредил плащането с Вашите данни, прочетете статията ни за неразрешените транзакции от карта или сметка.

Как работи схемата „сигурна сметка“

Сценариите се различават в подробностите, но следват сходен модел:

  1. Обаждане с подправен номер. Изписва се номерът на банката или на полицията. Подмяната на номера (spoofing) е техническа и не доказва, че обаждането е истинско.
  2. Тревожна новина. „Някой се опитва да изтегли кредит на Ваше име“, „от сметката Ви тръгва превод“, „служител на банката е съучастник“.
  3. Изолация. Казват Ви да не говорите с никого в клона, защото „и там има замесени“.
  4. Инструкция за превод. Нареждате превод към „сигурна сметка“ – понякога след като Ви накарат да изтеглите кредит или да закриете депозит. Може да Ви поискат и да инсталирате приложение за отдалечен достъп.
  5. Повторение. Ако първият превод мине, следват нови обаждания за „допълнителна проверка“.

Сметката-получател обикновено е на трето лице – т.нар. парично муле, което срещу заплащане е предоставило сметката си или е открило сметка по указания на измамниците. Парите се прехвърлят нататък в рамките на минути или часове.

Близък вариант е обаждането от „брокер“, който обещава печалба от криптовалути или акции. Правните въпроси са същите. Дали дружеството има лиценз, проверете в регистрите и предупрежденията на Комисията за финансов надзор.

Важно от практиката: Истинската банка никога не Ви моли да преместите парите си в „защитена“ или „сигурна“ сметка, да споделите код или да инсталирате програма за отдалечен достъп. Щом чуете тези думи, прекъснете разговора и позвънете сами на номера от гърба на картата си.

Разрешена или неразрешена операция: защо това е ключовият въпрос

Според чл. 70, ал. 1 ЗПУПС платежната операция е разрешена, ако платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението ѝ. Законът не прави разлика дали съгласието е дадено под въздействието на измама. Затова, когато Вие сте въвели получателя и сумата и сте потвърдили превода, банката обикновено приема, че операцията е разрешена. Тогава не се прилагат правилата за незабавно възстановяване (чл. 79 ЗПУПС) и за ограничената отговорност до 50 евро (чл. 80 ЗПУПС).

Границата обаче не винаги е ясна:

  • ако измамникът е управлявал устройството Ви отдалечено и сам е въвел превода, може да се твърди, че операцията е неразрешена;
  • ако сте продиктували код от SMS, без да знаете, че с него се потвърждава точно този превод, също има аргументи за неразрешена операция;
  • ако сте наредили превода съзнателно, вярвайки, че пазите парите си, операцията по правило е разрешена.

Как ще бъде квалифицирана операцията, зависи от доказателствата: какво точно сте направили, какво е пишело в съобщението за потвърждение, какви следи има в системите на банката. По този въпрос съдилищата не са единни, затова описвайте фактите точно и не приемайте без анализ тезата на банката, че „всичко сте направили Вие“.

Първите часове: какво да направите

  1. Позвънете в банката си веднага. Поискайте спиране на всички чакащи операции, блокиране на достъпа до онлайн банкирането и опит за връщане на превода чрез банката на получателя. Нареждането не може да се оттегли, след като банката го е получила (чл. 85, ал. 1 ЗПУПС), но ако банката на получателя бъде уведомена навреме, тя може да задържи или блокира средствата по своите правила за борба с измамите.
  2. Изпратете писмено уведомление. Опишете хронологията, сумата, IBAN и името на получателя и поискайте входящ номер. Писмената следа е решаваща за всеки следващ спор.
  3. Подайте сигнал в полицията или до Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“. Действията на измамниците обикновено се преследват като измама или компютърна измама (чл. 209 и чл. 212а от Наказателния кодекс), а сигналът позволява на прокуратурата да поиска информация за сметката на получателя.
  4. Запазете доказателствата. Снимки на екрана на обажданията, номерата, SMS-ите, приложенията, които сте инсталирали, кореспонденцията. Не нулирайте телефона, преди да е изследван.
  5. Сменете паролите и деинсталирайте програмите за отдалечен достъп.
  6. Пазете се от втора измама. „Агенциите за възстановяване“, които обещават да върнат парите срещу такса, почти винаги са същата схема.

Може ли Вашата банка да отговаря?

Автоматично право на възстановяване при разрешен превод няма. Отговорността на банката на платеца обаче не е изключена във всички случаи. Тя се преценява според конкретните ѝ задължения:

Проверка на получателя (IBAN и име)

Регламент (ЕС) 2024/886 задължава банките да предлагат проверка на получателя при кредитните преводи в евро: преди да потвърдите превода, банката проверява дали посоченото от Вас име съвпада с титуляря на IBAN и Ви уведомява при несъответствие. За банките в България това задължение важи най-късно от 1 януари 2027 г., една година след въвеждането на еврото (чл. 16, пар. 9 от Регламент (ЕС) № 260/2012), а някои банки вече предлагат проверката. Регламентът се прилага пряко. Ако банката е била длъжна да направи проверката или я предлага, но не я е направила, а преводът е отишъл по сметка на друго лице, това може да е основание за нейна отговорност. Ако обаче сте получили предупреждение за несъответствие и сте продължили, защитата по правило отпада. При вишинг проверката често показва „съвпадение“, защото Ви диктуват истинското име на паричното муле. Тогава този аргумент не помага.

Наблюдение на необичайни операции и предупреждения

Банките са длъжни да поддържат механизми за наблюдение на операциите, за да откриват неразрешени и измамни плащания (чл. 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2018/389). Голям превод към нова сметка, веднага след изтеглен кредит или закрит депозит, при необичайно поведение в приложението, е типичен рисков сигнал. Дали неспирането на такъв превод е нарушение на договора и води до отговорност на банката, е спорно и зависи от съда. Ако съдът приеме такава отговорност, обезщетението може да бъде намалено заради собствения Ви принос (чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите – ЗЗД).

Какво предстои на ниво ЕС

На ниво ЕС е постигнато политическо споразумение за нов Регламент за платежните услуги. Той предвижда банката да връща сумата, когато измамникът се е представил за служител на банката и клиентът своевременно е уведомил полицията и банката. Към момента на писане на статията регламентът не се прилага. Очаква се да започне да се прилага около 2027–2028 г., затова днес на него не можете да се позовавате.

Жалба, Помирителна комисия, съд

Банката трябва да отговори на писмена жалба в срок до 15 работни дни, а по изключение – до 35 работни дни (чл. 174, ал. 3 и 4 ЗПУПС). При отказ или мълчание можете да се обърнете към Помирителната комисия за платежни спорове (чл. 174, ал. 5 ЗПУПС), да подадете сигнал до БНБ или да предявите иск. Как протича всеки от тези пътища, обясняваме в статията за неразрешените транзакции и отказа на банката.

Иск срещу получателя на парите

Най-сигурното правно основание обикновено е срещу човека, по чиято сметка са постъпили парите.

Неоснователно обогатяване. Който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне (чл. 55, ал. 1 ЗЗД). Между Вас и титуляря на сметката няма никаква сделка, затова сумата е получена без основание. Не е нужно да доказвате, че получателят е знаел за измамата.

Непозволено увреждане. Ако получателят съзнателно е участвал в схемата, той отговаря и за вредите по чл. 45 ЗЗД, солидарно с останалите участници (чл. 53 ЗЗД). При такова вземане длъжникът е в забава и без покана (чл. 84, ал. 3 ЗЗД), а при иска по чл. 55 ЗЗД лихвата обичайно тече от поканата. Размера на лихвата можете да изчислите с калкулатора за законна лихва.

Давност. Общият срок е пет години (чл. 110 ЗЗД). При непозволено увреждане той тече от откриването на дееца (чл. 114, ал. 3 ЗЗД).

Практически стъпки

  1. Установете получателя. Името на титуляря често се вижда в превода. Пълните му данни банката на получателя пази като банкова тайна и по правило ги разкрива на прокуратурата или на разследващите органи, не на Вас. Затова сигналът в полицията е и средство за събиране на доказателства за гражданското дело.
  2. Обезпечете иска. Ако сумата още е по сметката, поискайте от съда обезпечение на бъдещ иск чрез запор (чл. 389–391 от Гражданския процесуален кодекс – ГПК). Съдът определя срок до един месец, в който да предявите иска (чл. 390, ал. 3 ГПК).
  3. Изберете производство. При безспорна сума е възможно заповедно производство по чл. 410 ГПК, а ако длъжникът възрази – исково производство. В наказателното производство можете да предявите и граждански иск като пострадал (чл. 84 от Наказателно-процесуалния кодекс).
  4. Съберете вземането. С изпълнителен лист преминавате към принудително изпълнение чрез частен съдебен изпълнител. Как протича това, описваме в статията неплатена фактура: от покана до ЧСИ.

Държавните такси за иска или заявлението можете да изчислите предварително с калкулатора за съдебни такси.

Иск срещу банката на получателя

Тук пътят е по-труден. Тезата е, че банката на получателя е открила или поддържала сметка на парично муле, без да спази задълженията си за познаване на клиента по Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), или не е реагирала на очевидни сигнали – десетки входящи преводи от различни лица, веднага изтеглени или препратени. Претенцията обикновено се гради като непозволено увреждане (чл. 45 и чл. 49 ЗЗД).

Трябва да знаете рисковете:

  • задълженията по ЗМИП са публичноправни и съдът може да приеме, че не пораждат права за отделния пострадал;
  • трудно се доказва причинна връзка между пропуска на банката и Вашата загуба;
  • доказателствата за поведението на сметката са у банката и обикновено се събират чрез досъдебното производство или чрез искане към съда;
  • съдебната практика по такива искове в България е оскъдна и не е установена.

Затова този иск е разумен главно при големи суми и добри доказателства, най-често заедно с иска срещу получателя.

Срещу кого Основание Какво трябва да се докаже Бележка
Получателя на парите чл. 55, ал. 1 ЗЗД превода и липсата на основание най-сигурният път
Получателя, ако е съучастник чл. 45 и 53 ЗЗД вина и вреда вината се предполага (чл. 45, ал. 2 ЗЗД)
Вашата банка договор, ЗПУПС, Регламент 2024/886 конкретно нарушено задължение зависи от фактите и съда
Банката на получателя чл. 45 и 49 ЗЗД, във връзка с ЗМИП пропуск и причинна връзка практиката не е установена

Как да изградите доказателствата

Подгответе хронология с точни часове: обажданията, преводите, уведомяването на банката и полицията. Поискайте от банката писмено с какви средства е потвърдена всяка операция, от какво устройство и IP адрес, дали е извършена проверка на получателя и какъв е бил резултатът ѝ. Пазете номера на преписката в полицията и всички отговори на банката. Ако търсите адвокат по банкови спорове в София, ще Ви е нужна именно такава папка. Какво да попитате на първата среща, обясняваме в статията как да изберете добър адвокат.

Често задавани въпроси (FAQ)

Какво е вишинг?

Вишинг е телефонна измама, при която някой се представя за служител на банка, полицията или друга институция, за да Ви накара да разкриете данни или да преведете пари. Номерът на дисплея може да е подправен, затова не доказва, че обаждането е истинско.

Длъжна ли е банката да ми върне парите, ако сам съм наредил превода?

Не автоматично. Щом Вие сте наредили превода, той по правило е разрешен по чл. 70 ЗПУПС и не се прилага задължението за възстановяване по чл. 79 ЗПУПС. Отговорност на банката е възможна само при конкретно нарушено задължение, а това се преценява за всеки случай поотделно.

Измамникът управляваше телефона ми отдалечено. Аз ли съм наредил превода?

Не непременно. Ако измамникът сам е въвел и изпратил превода, има аргументи, че операцията е неразрешена, а тогава важат правилата на чл. 78–80 ЗПУПС. Как работят те, описваме в статията за неразрешените транзакции.

Може ли преводът да бъде спрян?

Нареждането не може да се оттегли, след като банката го е получила (чл. 85, ал. 1 ЗПУПС). Ако обаче веднага уведомите банката, тя може да се свърже с банката на получателя, която понякога успява да задържи средствата. Всяка минута има значение.

Мога ли да съдя човека, по чиято сметка са отишли парите?

Да. Срещу получателя може да се предяви иск за връщане на полученото без основание (чл. 55, ал. 1 ЗЗД), а ако е съучастник – и иск за вреди по чл. 45 ЗЗД. При безспорна сума може да започнете със заповедно производство.

Как да разбера кой е получателят?

Името често се вижда в превода, но пълните данни са банкова тайна. Те се получават най-често чрез досъдебното производство, затова сигналът в полицията е важен и за гражданското дело.

Отговаря ли банката на получателя?

Възможно е, ако е допуснала откриване или използване на сметка от парично муле в нарушение на задълженията си за познаване на клиента. Практиката по такива искове в България не е установена, а доказването е трудно.

Какво е проверката на получателя и помага ли при вишинг?

Това е проверка дали името, което сте въвели, съвпада с титуляря на IBAN, задължителна при преводите в евро по Регламент (ЕС) 2024/886 (за банките в България най-късно от 1 януари 2027 г.). При вишинг тя често показва съвпадение, защото Ви диктуват истинското име на паричното муле, така че не винаги помага.

Има ли срок, в който трябва да предявя иск?

Общата давност е пет години (чл. 110 ЗЗД), а при непозволено увреждане тече от откриването на дееца (чл. 114, ал. 3 ЗЗД). Шансовете за реално събиране на сумата обаче намаляват с всеки ден, затова не чакайте края на срока.

Как се събира сумата, ако спечеля делото?

С изпълнителен лист и частен съдебен изпълнител – запор на сметки, заплата и имущество на длъжника. Стъпките са описани в статията неплатена фактура: от покана до ЧСИ.

Кога си струва да наема адвокат?

Когато сумата е значителна, когато получателят е установен и има имущество, или когато има данни за пропуски на банката. Вижте какво да попитате адвоката на първата консултация.

Как можем да Ви помогнем?

При вишинг правната защита е по-трудна, отколкото при открадната карта, но не е безнадеждна. Решават бързината, писмените следи и правилният избор срещу кого да се насочи претенцията: получателя, неговата банка или, при конкретни пропуски, собствената Ви банка.

Адвокатска кантора „Мечкова и Димитрова“ ще анализира хронологията и документите, ще подготви уведомленията и жалбата до банката, ще поиска обезпечение и ще предяви иск срещу получателя на парите, а когато има основание – и срещу банките. Не можем да обещаем резултат, но можем бързо да предприемем правилните стъпки. Информацията в статията е обща и не замества консултация. Свържете се с нас възможно най-скоро след превода.

Всички статии

Свързани статии

Човек държи банкова карта и смартфон с известие за непозната транзакция по сметката.
Банково право

Неразрешени транзакции от карта или сметка: първите 24 часа (2026)

Видяхте плащане, което не сте правили? Какво да направите в първите часове, кога банката е длъжна да върне парите и какво да предприемете, ако откаже.

23 октомври 2026 · 13 мин. четене

Прочетете статията
Жена преглежда фактури и сметки на бюро с калкулатор и лаптоп.
Събиране на вземания

Заповедно производство по чл. 410 и 417 ГПК: стъпки, такси, срокове

Как работи заповедното производство по чл. 410 и чл. 417 ГПК след промените от 2025 г.: кой съд, колко струва, в какви срокове и какво става при възражение.

19 ноември 2026 · 13 мин. четене

Прочетете статията
Собственик на фирма държи разпечатана фактура с печат „Неплатено“ и разговаря с адвокат.
Събиране на вземания

Неплатена фактура: как да съберете вземането си - от покана до ЧСИ

Клиентът не плаща фактурата? Стъпка по стъпка: покана, споразумение, заповед за изпълнение, иск и съдебен изпълнител, с актуалните срокове и такси за 2026 г.

26 октомври 2026 · 13 мин. четене

Прочетете статията

Имате правен въпрос? Свържете се с нас.

Първоначалната консултация е безплатна и без ангажимент.